Няма индикации коронавирусът да става по-слаб. За 18 месеца той еволюира

" Няма индикации коронавирусът да става по-слаб. За 18 месеца той еволюира от истинския ухански вариант до индийския, който е сред 3-4 пъти по-вирулентен. Очаква се вирусът да става все по-опасен. Еволюционният капацитет да се появи нещо доста по-лошо от настоящия ковид е налице. "

Това сподели по bTV Георги Маринов, молекулярен и постепенен биолог в Департамента по генетика на Станфордския университет.

Според Маринов новата вълна е неизбежна освен поради имунизационното покритите в България, тъй като сега в Съединени американски щати хоспитализациите порастват по-бързо, в сравнение с когато и да било.

" Вирусът е прекомерно инфектиран, с цел да може да бъде спрян със настоящето имунизационно покритие, защото базовото репродуктивно число на индийския вид е към 10, това значи, че би трябвало да се имунизира 90% от популацията, с цел да се спре епидемията. Но имунизациите, даже в пика на успеваемостта си, ще спрат предаването на болестта единствено на 80%, което значи, че даже да се имунизират пеленачетата няма да се спре индийския вариант със сегашните ваксини.

Възможен ли е груповият имунитет

" Колективен имунитет може да се реализира единствено краткотрайно , защото антителата спадат, имунитетът избледнява и по-късно стартират нови талази. В момента е най-важно какво се случва с имунизираните в Израел, за което, за жалост, не се приказва в България. Там има нараснал напредък на случаите, което значи, че успеваемостта на имунизацията клони към нула. В момента се следи нещо доста забавно – най-ниска е успеваемостта на имунизацията при ваксинираните през януари - официално към 16% по отношение на заразяване. Все още се държи добре по отношение на тежко заболяване, само че става известно, че имунизациите след към 6 месеца стартират да избледняват откъм успеваемост ", уточни Георги Маринов.

Ваксините и Делта разновидността

Засега няма създадена ваксина против Делта разновидността, защото разновидността, който изплаши най-вече производителите на ваксини беше южноафриканският. Той беше антигенно доста друг. Започнаха да вършат бустери по отношение на него, в това време обаче се появи индийският, който е със напълно разнообразни разновидности и е по-близо, антигенно, до истинския ухански вирус, разяснява Маринов.

По думите на биолога имунизацията работи, само че за несъмнено време. След това би трябвало да се постави нова доза. Задължително е в България да стартира стратегия за слагане на трета доза на тези, които са имунизирани през декември и януари . От 1 август в Израел стартират трета имунизация на всички над 60 година

Според биолога тези, които са си поставили еднодозова векторна ваксина, би трябвало да си сложат втора доза РНК.

Има потребност да се създаде и ваксина против индийския вид, само че към този момент към момента такава няма и третите дози ще бъдат същите, посочи той.

Как се " държат "  вирусите

Повечето респираторни вируси реинфектират (заразяват още веднъж след преболедуване). Направиха детайлно проучване на развиването на ковид в Индия и оценките са, че сред 16 и 55% от инфекциите са били реинфекции – наново заразяване. Причината е, че индийският вид се популяризира толкоз доста, че антителата не могат да го спрат.

Според Георги Маринов приключването на вируса от лаборатория е сбирка от доста разнообразни хипотези:

" Не отхвърлям тази догадка – 60 на 40 съм за лабораторно приключване, само че несъзнателно, по-скоро е станал гаф ", сподели биологът.